Д-р Веселин Люцканов, д.м. е хирург във ВИТА с над 30 години опит. От 1994 г. активно проучва проблема с диагнозата, лечението и проследяването на пациенти с коремна херния. Извършил е хиляди операции на хора с хернии при отличен резултат, бързо възстановяване и висока удовлетвореност на пациентите.

Д-р Люцканов, защо е важно хернията при възрастните хора да не бъде неглижирана?
С развитието на науката и с напредъка на медицинските грижи, в целия свят се повишава продължителността на човешкия живот. Съвременното знание постигна значителен резултат при лечението на сърдечно-съдовите болести, диабета, раковите образувания, автоимунните болести и много други. Това доведе до нарастване броя на хората в напреднала възраст в световен мащаб. Естествено, много голяма част от тях са с придружаващи хронични болести, които усложняват медицинските грижи за тях.

Херниите на корема са едни от уврежданията, чийто брой нараства прогресивно с напредването на възрастта. Много важно е да се знае, че херниите при възрастните се развиват много по-бързо и това започва да пречи в ежедневието на възрастния човек. Той започва да се затруднява да се обслужва, да си гледа градинката, да помага на младите, да се радва на внуците си и те на него.

Нараства и възможността да има сериозни усложнения, като най-сериозното от тях е заклещването на хернията. Това налага спешна операция със всичките ѝ рискове при увреден и неподготвен пациент. Рискът от усложнения при такава операция нараства в пъти в сравнение с рисковете на планова операция при подготвен пациент.

Хернията е такъв дефект на човешкото тяло, който с времето нараства и лечението може да бъде само механично или оперативно. Напредналата възраст сама по себе си не е противопоказание за планова операция на херния.

Какво трябва да се прави при херния на пациент в напреднала възраст?
Има доста колеги-„специалисти“, които когато видят много стар и болен човек, не се занимават с лечението на хернията му. Съветват го да носи колан и да се пази. Удобно, лесно, но рисково решение. Защото коланът не предпазва от усложнения и увеличава риска от операцията, влошва статуса на хернията и подпомага образуването на сраствания, възпалява се кожата и се затруднява хигиената.

Какво съветва херния специалистът?
Възрастта сама по себе се не е противопоказание за нищо. Наистина в напреднала възраст има повече съпътстващи страдания, но съвременните възможности за компенсиране и лечение на тези заболявания, щадящите методи за местна упойка и съвременните операции на херния снижиха значително рисковете при планова операция до минимум, докато при заклещена херния и спешна операция рискът вече става между 6 и 23%.

В дългогодишния ми опит при лечение на пациенти с херния, много рядко сме отказвали помощ на такива “безнадеждни” случаи.
Най-възрастният наш пациент беше подложен на такава операция на 95-годишна възраст, като успешно се справихме с огромна двадесетгодишна ингвинална херния, която е направила живота му доста труден. След операцията пациентът продължи да се радва на живота, да следи мачовете от първенството и да се радва на големите си внуци, които го подкрепяха безрезервно. Защо ли? Защото ги е гледал, грижил се е за тях, възпитавал ги е, обичал ги е. И ето сега той получава обратно тази същата любов и грижа.



Важно е всеки отделен случай да се разгледа обстойно след преглед и консултация с херния-специалиста. Лекарят трябва да направи своевременен преглед и съпоставяне на конкретната херния към всички останали заболявания на болния, както и възможността за компенсиране чрез лечение или операция.  Преценява се конкретният риск и съвременните възможности за щадяща анестезия, включително местна.

Обсъжда се:

• Доколко хернията влошава качеството на живот и доколко тя е опасна за пациента;
• Какви са придружаващите заболявания и могат ли да бъдат компенсирани;
• Какъв е конкретният риск и доколко е възможно приложението на колан (бандаж) за херния;
• Какъв е рискът при операция? А какъв е рискът при изчакване?

Херния-специалистът ще отговори на всички въпроси, заедно ще обсъдят всички евентуални трудности и стъпки на лечението.  След това е ред на пациента да вземе информирано решение, подпомогнат от своя семеен съвет.