Това увреждане в областта на слабините е относително рядко състояние и е характерно за активните спортисти. То е описано за първи път през 1980 г. oт лондонския хирург Джери Гилмор (Jerry Gilmore), който разработва оперативна техника за лечението му и носи неговото име. Познато е още като спортна херния, болка в пубисната област при спортисти, синдром на Гилмор, но понятието увреждане на слабините на Гилмор е по-подходящо, тъй като формално погледнато в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране.
 
Този синдром се характеризира с хронична болка в областта на слабините при атлети и разширение на външния отвор на слабинния канал. Най-често се наблюдава при футболисти, хокеисти и ръгбисти, като може да се развие както при любители-спортисти, така и при професионални атлети. При физикален преглед и образни изследвания не се доказва наличието на херния, каквато не се открива и при оперативна корекция на състоянието. Терминът херния в случая се употребява неправилно, но е останал в литературата, тъй като оперативната корекция на спортните хернии е свързана с извършване на хирургични реконструкции, подобни на тези при слабинни хернии.
 
Симптомите на спортната херния са свързани с поява на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено ирадиира към аддукторите и тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация  на болката.
След спортуване обикновено засегнатият спортист усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кашляне, кихане или спортна дейност, може да провокира появата на болка. В началото засегнатите лица са в състояние да продължат да спортуват, но с времето оплакванията прогресивно се увеличават.
 
Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. Обикновено пациентът съобщава за поява на болка при кашляне и кихане, както и при седнало положение и притискане на двата крака един към друг.
 
Наблюдават се различни лезии, но обикновено се открива следната интраоперативна находка:
-Разкъсване на апоневрозата на външния кос коремен мускул
-Разкъсване на обединеното  сухожилие (tendo conjunctivus, falx inguinalis)
-Откъсване на обединеното сухожилие от пубисния туберкул
-Дехисценция между обединеното сухожилие и ингвиналния лигамент
-Разкъсване на фасция трансверзалис
-Откъсване на вътрешния кос коремен мускул от пубисния туеберкул
-Заклещване на илиоингвиналния или генитофеморалния нерв
 
Консервативното лечение е свързано със стабилизиране и подсилване на мускулатурата в тазовата област. Налага се покой за 6-8 седмици. Това може да позволи продължаване на активната спортна дейност за кратък период, но не е дефинитивно решение на проблема. В крайна сметка обикновено настъпва момент, в който засегнатият не може да продължи да практикува активно спортната си дейност, тъй като физическият му капацитет значително намалява, и се налага хирургично лечение с корекция на хернията.
 
Точната честота на състоянието е неизвестна. Според някои автори това е най-честата причина за хронична болка в слабините при спортисти, а според други – състоянието се среща изключително рядко.
 

Фернандо Торес, изпитващ силни болки преди да бъде опериран от „спортна херния“	Фернандо Торес - сега